В днешно време все повече и повече хора се впускат в онлайн бизнеса, защото могат да продават по цял свят. От друга страна все повече и повече клиенти започват да пазаруват онлайн, защото могат да го направят от всяка точка и по всяко време.
Преди да се впусне в дебрите на онлайн търговията, всеки предприемач трябва да се запознае с някои основни правила относно счетоводната отчетност на този вид дейност.
В тази статия ще се опитам да отговоря на най-важните въпроси, свързани със счетоводството на онлайн магазините.
Първият въпрос, който си задава всеки е: „Мога ли да продавам като физическо лице или задължително трябва да си направя фирма?“
Отговорът на този въпрос е, че вече може да се продава и като физическо лице, но моят личен отговор е, че е по-добре да се отвори фирма т.е. ЕООД или ООД. Физическото лице се приравнява на ЕТ. При него данъкът е 15%, в края на годината се изравняват осигуровките и може да се окаже, че трябва и да се довнасят такива. ЕТ отговаря с цялото си имущество. При ЕООД или ООД данъкът е 10%, не се изравняват осигуровки и отговорността е до размера на капитала.
Следващият въпрос е: „Трябва ли да се осигуряваме?“
Отговорът тук е: Да, трябва! Всяка една фирма, задължително трябва да има поне управител. той може да бъде съдружник, едноличен собственик или трето лице, назначено по ДУК. Ако едноличният собственик или съдружникът е управител, който не получава възнаграждение, то той има избор между 2 варианта за осигуряване. Първият вариант е ДУК(договор за управление и контрол). Предимството тук е, че заплатата и осигуровките са разход на фирмата и така управителят може да докаже доход, ако му се наложи. Това обаче е по-скъпия вариант, защото осигуровките са върху минималния осигурителен праг за дейността. По-евтиния вариант е осигуряване като самоосигуряващ. От своя страна тук също имаме 2 варианта за избор. Първият – осигуряване на по-високия процент, което дава възможност на управителя да ползва обезщетение за неработоспособност. Вторият вариант – осигуряване на по-ниския процент, но тук управителя се осигурява само за пенсия. Разликата между двата варианта за момента е 3,5%, така че моят съвет към всички е да избират по-голямия процент. При самоосигуряването има две особености – едната е, че ако управителят е пенсионер, то той трябва да се осигурява само за здравно осигуряване, а втората е, че ако управителя е управител на две или повече фирми, то той може да се самоосигурява само в една от тях, по негов избор.
При всички случай на осигуряване, управителят няма задължение да внася осигуровки ако е осигурен на други основания на максималния осигурителен доход за страната.
Друг важен въпрос е свързан с регистрацията по ДДС. Много хора се чудят дали трябва да регистрират фирмата си по ДДС. Вариантите са няколко:
Тъй като темата е счетоводното отчитане на онлайн магазините, ще започнем с ДДС регистрацията по чл. 97а от ЗДДС. Задължение за регистрация по този член имат тези, които не са рагистрирани на друго основание и получават услуги от чужбина или предлагат услуги в ЕС. Например ако продавате в платформите Амазон, Ибей, Еци и др., или рекламирате във фейсбук, Вие ще трябва да се регистрирате поне по чл. 97а от ЗДДС. Какво означава да сте регистрирани по този член? Това означава, че ще трябва да начислявате ДДС само и единствено на получените и предлаганите от вас услуги. Няма да се начислява данък добавена стойност на останалите продажби, както и няма да може да се ползва данъка на покупните фактури. Тази регистрация е добър вариант за фирми, които продават предимно на физически лица в ЕС и нямат много фактури за покупки от български фирми.
Ако обаче ще получавате доста фактури от български доставчици, които са регистрирани по ДДС, трябва да се помисли дали не е по-добрия вариант регистрацията по чл.100 от ЗДДС. Това е регистрация по желание. Важно тук е, че регистрираните по този член, нямат право да се отрегистрират в следващите 2 години. Решението за регистрация по желание, трябва да бъде обмислено много добре, защото освен, че ще се ползва ДДС-то на покупките, ще трябва и да се начислява такова както на всички продажби към български клиенти, така и за продажбите на физически лица в ЕС.
Другият вариант за регистрация по ДДС е задължителната регистрация. Всяка една фирма, нерегистрирана по ДДС или регистрирана по чл.97а, трябва да следи оборота на облагаемите доставки за 12 месеца назад и когато достигне прага от 50 000лв, трябва да се регистрира по ДДС.
При онлайн магазините, които продават в чужбина, често се среща ситуацията(за по-бърза доставки или поради други причини), да си изпратят стоките на склад в друга държава. Ако тя се намира в ЕС, следва фирмата да се регистрира за целите на ДДС там, да начислява и внася тяхното ДДС.
Документиране и отчитане на продажбите на онлайн магазините – Съгласно Закона за счетоводството издаването на фактура не е задължително, когато стопанската операция е документирана чрез фискална касова бележка, издадена от фискално устройство, по ред определен с наредба от министъра на финансите и получател по нея е физическо лице, което не е търговец.
В случаите, когато получателят е физическо лице и изрично е заявил, че не желае фактура, а доставчикът няма задължение да издаде фискален бон, с цел ясно и лесно документиране на продажбите, се издава фактура, контрагента, на която е „Население“, а продажбите се документират по ден.
Следвайки разпоредбите на чл. 119 от ЗДДС, за доставките, за които не е задължително издаването на фактура или протокол, доставчикът, регистриран по ДДС, може да съставя отчет за извършените продажби, който съдържа обобщена информация за извършените продажби за съответния данъчен период.
В статията разгледахме най-общите положения за счетоводството на онлайн магазините. Ситуациите обаче са различни. Ако имате въпроси, които не са засегнати в темата, не губете време, свържете се с нас!